Thursday, March 02, 2006



Дали плач по любов,
дали страст към живота,
дали нежна тъга по eдна красота:
на мелодия скрита последната нота
или селския спомен за птичи гнезда?...

Беше въздухът влязъл
във нежни продели.
Затова ненадейно и смъртта е дошла.
И душите ни страдат, че крилата летели
са сега вкаменени и мъртви крила...

* * *

Любов - ,агическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето - чудо ни зове.

Тя търси истина и милост,
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат по полето
цъфтят зелени цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа
или.отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.

1 comment:

vlad said...

Прелестно!
Павел Матев...
...нямам повече думи.