Thursday, March 02, 2006
Дали плач по любов,
дали страст към живота,
дали нежна тъга по eдна красота:
на мелодия скрита последната нота
или селския спомен за птичи гнезда?...
Беше въздухът влязъл
във нежни продели.
Затова ненадейно и смъртта е дошла.
И душите ни страдат, че крилата летели
са сега вкаменени и мъртви крила...
* * *
Любов - ,агическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето - чудо ни зове.
Тя търси истина и милост,
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач
И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат по полето
цъфтят зелени цветове.
Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.
И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа
или.отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Прелестно!
Павел Матев...
...нямам повече думи.
Post a Comment