Тялото реагира на различните проблеми по стереотипен начин, с идентични биохимични промени, к. по същество са предназначени да помогнат на организма да се справи с всякакъв род изисквания към човешката машина. Факторите, които предизвикват стрес – в специалната лит. те се наричат стресори ,-са различни, но независимо от това всички те по същество предизвикват една и съща стресова реакция.
Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично.Освен св.специфично действие всички агенти , на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.

От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие няма значение дали агентът или ситуацията, с които се срещаме, е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройство или приспособяване. Различни фактори като студ, топлина, лекарства, хормони, мъка и радост, предизвикват идентична биохимична реакция. Стресорният ефект на едно изискване, поставено пред организма, не зависи от вида на приспособителната реакция, която е необходима, за да се посрещне това изискване.

Какво не е стрес?
Стресът не е просто нервно напрежение. Стресови реакции се наблюдават и в по-низши животни, които нямат нервна система, а даже и в растения. Стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане. Ефектът от действието на стресора зависи само от капацитета на организма. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича “дистрес”. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат. Пълната липса на стрес означава смърт. Приятното, както и неприятното емоционално възбуждане се придружава от нарастване на физиологичния стрес (но не задължително и на дистреса ).
Съгласно теоретичния модел на отношението между стреса и жизнения път , както лишаването от стимули, така и прекомерната стимулация се придружават от нарастване на стреса, който по някога достига до степента на дистрес.

Еволюция на концепцията за стреса
Хомеостаза – сила на устойчивото състояние
По какъв начин различните стимули произвеждат един и същ резултат?
Тази реакция беше описана за първи път през 1936г. като “синдром, предизвикан от различни вредни агенти”, и впоследствие стана известен като общ адаптационен синдром или синдром на биологичния стрес.
Неговите три стадия са:
- реакция на тревога;
- стадий на съпротивление;
- стадий на изтощение .
Съществуват повърхностна адаптационна енергия и дълбинна / дълбока. Първата е непосредствено достъпна, а втората се съхранява като резерва . Състоянието на изтощение след временно изискване към организма е обратимо състояние, но пълното изразходване на всички запаси от дълбока адаптационна енергия е необратимо. След изтощаването на тези резерви настъпва смъртта.

Как една и съща реакция предизвиква различни увреждания?
Качествено различни дразнители с една и съща токсичност (или сила на стресора) не винаги предизвикват точно един и същ синдром у различните хора.
Даже едно и също ниво на стрес, предизвикано от един и същ дразнител, може да предизвика различни увреждания в различните индивиди.
Качествено различните дразнители се различават само по своите специфични действия. Фактът, че един и същ стресор може да причини разл.увреждания е свързан с т.нар. “обуславящи фактори”, к. могат селективно да подсилват или да подтискат едно или др. въздействие на стреса. Всeки агент притежава както стресорно, така и специфично въздействие.

Стресът играе определена роля в развитието на всяко заболяване. Той може да бъде лечебен или увреждащ, в зависимост от това дали биохимичните реакции се борят срещу заболяването или го усложняват.
Съществуват директни и индиректни болестотворни агенти. Първите предизвикват болест независимо от реакциите не организма, а вторите – само благодарение на прекомерната и безцелна защитна реакция, която те провокират.
Когато става въпрос за междуличностни защитни реакции , съществуват три възможности: (1) синтоксично поведение, при което игнорираме неприятеля и се опитваме да съществуваме съвместно с него, без да го атакуваме;
(2)ката токсично поведение,което се изразява в борба;
(3) борба, опит да се избяга от врага .
Хетеростаза- установяване на ново устойчиво състояние посредством третирането на организма с агенти, които стимулират физиологичните приспособителни механизми по пътя на разгръщането на защитни реакции на такънта, които са неактивни при нормално състояние на организма.
При лечение с медикаменти вътрешната среда е пасивна.

МОТИВАЦИЯТА
Мотивът е “нещо в личността (потребност, идея, органическо състояние или емоция), която я подтиква към действие”

Размишления за егоизма
Егоизмът или себелюбието е най-древната характерна черта на живота.Егоизмът се е преобразувал във вид алтруизъм, насочен към оцеляване.
Еволюцията на алтруистичния егоизъм. Подбуждайки друго лице да желае нашето благополучие поради това, което сме направили – и следователно може да се очаква, че ще направим за него отново,- ние ще предизвикваме добри чувства на другите към нас. Може би най- благородният начин да гарантираме нашата сигурност (хомеостаза) в обществото.

Сътрудничество между клетките
Именно голямата способност към приспособяване е това, което прави живота възможен на всички равнища на неговата сложност. Има два начина за оцеляване:борба и приспособяване. И най-често именно приспособяването е най- успешният начин. То се характеризира с различна степен на съвършенство. Най- простата му форма е взаимното безразличие, при което клетките просто не си пречат една на друга. Това дава възможност за съвместно съществуване, но не и за сътрудничество.

Сътрудничество между отделните живи същества. Могат да бъдат споменати много такива съжителства сред всички видове на всички стъпала на еволюционната стълбица.
Сътрудничество м/у общества. По същия начин както здравето на даден човек зависи от хармоничното функциониране на органите в неговото тяло , така и отношенията между хората , а също и между членовете на семейството, между племената и нациите да бъдат хармонизирани посредством емоциите и импулсите на алтруистичния егоизъм.

Оптимално ниво на стреса.
Измежду всички емоции тези, които повече от всички други са отговорни за отсъствието или наличието на вреден стрес (дистрес) в човека. Отношения, са чувствата на благодарност и добра роля , както и техните негативни еквиваленти- омразата заедно с жаждата за отмъщение. Резултатът от нашето взаимодействие със заобикалящата ни среда зависи също толкова от нашите реакции по отношение на стресора , колкото и от природата на самия стресор. Психическият стрес, дължащ се на отношенията между хората и тяхното положение в обществото , се регулира с помощта на един механизъм, подобен на този, който е отговорен за човешкия организъм. В определен момент неизбежно възниква сблъскване на интересите , което действа като стресор. След това се появяват балансирани импулси за оказване на съпротивление или за толерантност. Законите , които управляват автоматичните биохимични реакции в организма по време на стрес , са идентични с тези , които управляват съзнателното междуличностно поведение.
По отношение на количеството стрес, от което всеки човек се нуждае за да се чувства щастлив , съществуват големи индивидуални различия . Следователно всеки един от нас трябва внимателно да анализира себе си и да се опита да намери това специфично ниво на стреса, при което се чувства най-добре, независимо от избраната от него професия. Тези, които не успеят да направят този анализ, са заплашени да страдат от дистреса, предизвикан от това , че няма какво да правят , или от постоянното пресилване поради прекомерно натоварване.

При междуличностния стрес изгодата се изразява в предизвикването у другите на чувства на приятелство, благодарност и доброжелатеност към самите нас, а отрицателният ефект – в предизвикването у тях на чувства на омраза, разочарование и стремеж към отмъщение.
Най- важните продължителни последствия от начина, по който ние се справяме с изискванията , свързани с междуличностните отношения , са много сложни , за да могат да бъдат обяснени от съвременната биохимия, въпреки че даже и това може да стане възможно. Тези събития биха могли да предизвикат три типа чувства или нагласи: положителни, отрицателни и неутрални.

Положителните чувства– “любов” в най-широкия смисъл на думата: благодарност, уважение, доверие и възхищение от изключителните постижения, като всичко това се прибавя към доброжелателността и приятелството.
Отрицателните чувства включват омразата, недоверието. Презрението, враждебността, завистта и отмъстителността или накратко всяко чувство, което. може да заплаши вашата сигурност чрез предизвикване на агресивност у другите, които се страхуват, че можете да им причините вреда.
Неутралните чувства в най-добрия случай могат да доведат до поведение на толерантност. Те правят възможно мирното съвместно съществуване, но не могат да ни дадат нищо повече от това.
Импулсите от тези три типа чувства са най- важния фактор, който ръководи нашето поведение във всекидневния живот. Те определят дали можем да постигнем успех в живота, като се наслаждаваме на поставящия пред нас изисквания стрес, без да страдаме от дистрес. Всички тези чувства са вградени в самата същност на живата материя.
Обединяващата роля на съвместния труд. Вдъхването на обща идея или цел е най-добрия начин да се помогне на човек при понасянето на трудностите и решенията.
Фрустрация. Нищо не може да стимулира успеха по-силно от самия успех, нищо не може да го блокира по-силно от фрустрацията. Даже и най-големите експерти в областта на стреса не могат да отговорят защо стресът, дължащ се на фрустрация, със значително по-голяма вероятност отколкото този, дължащ се на прекомерна мускулна работа, може да предизвика заболявания ( стомашни язви, мигрена, високо кръвно налягане или даже просто повишена раздразнителност). Всъщност физическите упражнения ни успокояват и ни помагат да преодолеем душевната фрустрация.

Неспецифичното въздействие на стресора винаги се усложнява от неговото специфично действие, както и от наследствените или придобити предразположения. Някои емоционални фактори, като например фрустрацията често могат да превърнат стреса в дистрес, докато физическите упражнения в повечето случаи имат противоположния ефект. Но даже и в това отношение съществуват изключения.

Един от най-големите източници на дистрес това е неудовлетворението от живота, т.е. неудовлетвореността от собствените постижения. Такива хора към края на живота си са разочаровани и често прекарват останалата част от него в търсенето на виновници за това, оплаквайки се от липсата на възможности, оправдавайки се с много големите си задължения към своите близки -само и само за да избягнат горчивата истина, че всъщност за това са виновни самите те . Нашата адаптационна енергия представлява наследствено детерминирано количество от жизнени сили, което трябва да бъде изразходвано, за да можем да удовлетворим своя вътрешен импулс към самоизразяване.
Ако осъществяването на естествените стремежи на човека бъде блокирано, това предизвиква същия дистрес, както и насилственото продължаване и интензифициране на всяка дейност извън желаните граници. Пренебрегването на това правило води до фрустрация, умора и изтощение, които могат да преминат в душевен и физически срив.
Организмът не е построен по такъв начин,че да поема твърде много стрес само от един –единствен източник. Когато изпълнението на дадена задача стане невъзможно, разнообразяването на дейността, нейната доброволна промяна е често пъти също толкова полезно – ако не и по-полезно, - отколкото почивката. Това дава възможност на мозъка ни да си почине, но също и помага да преодолеем безпокойството, свързано с фрустриращото прекъсване на всяка умствена дейност. Или, с др. думи, стресът върху една система помага за релаксацията на друга.
(1)Първоначалната реакция на тревога, свързана с изненадата и безпокойството, дължащи се на нашата неопитност при сблъскването ни с нови ситуации;
(2)фазата на съпротивление, когато ние сме се научили да се справяме ефикасно със задачата без излишно възбуждане;
(3) фазата на изтощение, на изразходване на нашите вътрешни енергийни ресурси, което довежда до умора. Тези три фази са учудващо подобни на лабилността и на неопитността на детството, на стабилната устойчивост на зрялата възраст и на изтощението, свързано със старостта и смъртта.

Работа и почивка
Приспособяването, подобно на стреса, представлява проблем само по себе си, независимо от обстоятелствата, към които трябва да се приспособяваме, или от агентите, които причиняват стрес. Трудът е биологична необходимост.
Най-добрият начин за избягване на вътрешния стрес е да си изберем такава среда (съпруга, началник, приятели) , които да съответстват на вътрешните ни предпочитания- да се посветим на такава дейност, които обичаме и уважаваме. Само по такъв начин ще можем да премахнем необходимостта от непрекъсната реадаптация, която е основната причина за дистреса. Трудовата терапия е един от най-ефикасните начини за лечение на някои психични заболявания. Мускулните упражнения укрепват нашето здраве. Всичко зависи от характера на изпълняваната работа и от нашето отношение към нея.
За голям брой възрастни хора, даже и за най- големите егоисти, най-трудният за понасяне аспект на пенсионирането е чувството за собствена безполезност.

Социални последствия.
Какъв вид работа е най-подходящ за нас?Празният ум и ленивото тяло страдат от дистреса на безделието.
Стрес и стареене. Стареенето е резултат от всички стресове, на които е бил изложен организмът през целия си живот. Всеки стрес, особено този, предизвикан от фрустрация, неуспех и др., оставя в нашия организъм необратими химически следи, които се натрупват и формират признаците на стареене на тъканта. Друг такъв механизъм, който води до окончателното изтощаване на адаптационната енергия в процеса на стареенето е кумулативният ефект от непрекъснатата загуба на малки частици невъзстановима тъкан (в мозъка, сърцето и т.н.) , дължащи се на различни увреждания или на разкъсване на малки кръвоносни съдове.
Успешната дейност, колкото напрегната да е тя, оставя в нашия организъм сравнително малко такива дефекти. Работата износва нашия организъм главно поради фрустрацията, свързана с неуспех. Много от световноизвестните труженици в почти всички области на човешката дейност са живели дълго.
Философията на труда за спечелване на доброжелателно отношение е приложима за почти всяка професия. Гордостта от съвършенството в работата е първично биологично чувство.
Според мен дългът е доброволно приет кодекс на поведение.

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЖИВОТА?
Целта е това, към което са насочени усилията или амбицията.
Целта на живота се състои в самосъхранението или в реализацията на вродените способности и влечения. Всеки човек трябва да си изработи свой собствен начин за освобождаване на натрупаната в него енергия, без да създава конфликти и ако е възможно да спечели благоразположение и уважение.

Цели и средства
Трябва да умеем да разграничаваме ясно нашите крайни цели- върховните постижения, които дават смисъл на живота- от средствата, с помощта на които ние се надяваме да ги постигнем. Има разлика м/у интровертни и екстровертни средства за постигане на целта.
Краткосрочни (близки) цели.Те предполагат незабавно получаване на удовлетворение. Възнагражденията от този тип не могат да се съхраняват, не могат да се натрупват и да образуват непрекъснато нарастващ запас от сила и щастие. За постигането на пълно удовлетворение от разбирането на най-сложните научни проблеми е необходим целият живот на човека.Така че не всяко наслаждение, свързано с краткосрочни цели е пасивно.
Дългосрочни (далечни) цели.Търсенето на задоволителна философия на живота трябва да започне със самоанализ. Обикновено ние имаме две или повече дългосрочни цели, една от които почти винаги доминира. Всички тези различни индивидуални крайни цели съзнателно или несъзнателно са насочени към спечелване на любовта на ближните. Нашата естествена крайна цел трябва да притежава следните две черти:за своето осъществяване тя трябва да изисква упорит труд (в противен случай тя няма да дава възможност за самоизява) И нейните плодове трябва да бъдат достатъчно трайни, за да могат да се натрупват в продължение на нашия живот. Събирането и натрупването са дейности, характерни за живите същества подобно на егоизма.Всъщност те са едно от неговите проявления.
Ние използваме безстрастната логика само за да проверим доколко добре насочваме хода на нашия живот за постигането на избрана по емоционален път цел. Идеите (научни, философски, литературни) също възникват интуитивно, без помощта на логиката. Те ни осеняват неочаквано.

Съзнателни цели.
Независимо от това дали са реални или въображаеми, те могат да бъдат разпределени в 4 основни групи:
1) Да се осланяме на силния: бога, върховната власт, страна, политическа система, семейството, кодекса на честта.
2) Да бъдем силни:Сила заради самата сила, слава, сигурност, придобиване на власт. Този стремеж обикновено се превръща в доминиращ именно поради дълбокото и често болезнено чувство на несигурност.
3)Да даряваме радост: филантропия, Художествено и научното творчество, грижата за децата, добротата към животните, стремежът на лекаря към лекуване.
4)Да получаваме радост. Макар всички посочени цели да са съзнателни, някои от тях се базират в много по-голяма степенна традицията и на вярата в утвърдените ценности на нашето общество, отколкото на природните закони.
Крайна цел.Трябва най-напред да намерим оптималното за нас равнище на стрес и след това да използваме нашата адаптационна енергия с такъв темп и такава посока, които да съответстват на нашите вродени дадености и предпочитания.
Умственото пренапрежение и фрустрация, неувереността и безцелното съществуване са сред най-вредните стресори. Всеки човек си има своите граници. Но в рамките на нашите вродени способности ние трябва да се стремим към най-доброто, което сме в състояние да постигнем. Не към съвършенството.

Жаждата за одобрение и страхът от осъждане
Всички хомеостатични рекции по същество зависят от механизмите на положителна и отрицателна обратна връзка. Подтискането и изпитването на чувство на срам от нашите естествени влечения, които не могат да бъдат избягнати, особено когато тези влечения на вредят на никого, води само до появата на чувство за вина и до психически стрес. Независимо от професията, която упражняваме, голямото постижение и неговото признание, даже и само от самите нас, ни дава голямо удовлетворение и чувство на изпълнен дълг.
Ние не само жадуваме за одобрение, но и се страхуваме от порицание.
“И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.”

ДА СПЕЧЕЛИМ ЛЮБОВТА НА БЛИЖНИЯ
Увереността и чувството на удовлетвореност, което можем да спечелим, като ставаме все по-необходими на нашите ближни, са право пропорционални на степента на нашия успех.
Единственото съкровище, което завинаги ще остане ваше, това е вашата способност да заслужите любовта на ближните си. Неочаквани социални промени могат внезапно да ви лишат от всички събрани пари, собственост или политическа власт. Но това, което сте научили, е ваше през целия ви живот. Вашата ценност се измерва със способността ви да заслужите любовта на ближния.

Ема Марукян