spotlight miniatures

it says: she was crying

an anticipation for precipitation

You had my heart and we'll never be world apart. Maybe in magazines - but you'll still be my star. Baby cause in the dark you can see shiny cars and that's when you need me there with you I'll always share, because... when the sun shines - we'll shine together; told you I'll be here forever, that I'll always be your friend; took an oath - I'mma stick it out 'till the end, now that it's raining more than ever, know that we still have each other - you can stand under my umbrella. These fancy things will never come in between, you're part of my entity here for infinity. When the war has took it's part, when the world has dealt it's cards if the hand is hard, together we'll mend your heart, because... when the sun shines - we'll shine together; told you I'll be here forever, that I'll always be your friend; took an oath - I'mma stick it out 'till the end, now that it's raining more than ever, know that we still have each other - you can stand under my umbrella. You can run into my arms, it's okay don't be alarmed. Come into me. So gonna let the rain pour - I'll be all you need and more, because... when the sun shines - we'll shine together; told you I'll be here forever, that I'll always be your friend; took an oath - I'mma stick it out 'till the end, now that it's raining more than ever, know that we still have each other - you can stand under my umbrella.

...

искам така! искам така! искам!

summer's almost gone
learning.and.colaboration
miss.you

No one could break us; No one could take us - If they tried
No one could take us; No one could break us - If they tried
Come along lets make it tonight

Тоя дъжд е със тяло на мъж

Тоя дъжд е със тяло на мъж
и със воля на мъж -
тоя дъжд
е внезапния дъжд на Април.
Аз мълчах. Той дойде изведнъж,
своя облак докрай разрушил.
Падна той върху тъмната пръст.
Аз извиках от страх, но без глас.
Той изправи без глас своя ръст
до звездата, наречена - Марс.
И уверен, прерасен и цял
той понесе със царствен замах
своя светъл живот от кристал,
и от въздух -
от шепот
и смях.
Той се блъска във тъмната пръст,
но в жестоката негова страст
е заключен лъчистият ръст
на дълбоко засетия клас.
Той обгръща - и влиза жесток
на дърветата в тъмния свят,
там, където заспалия плод
е без мирис, без образ, без цвят.
И преследва, на всичко готов,
своя ритъм априлския дъжд
със дъждовната своя любов
на работник,
строител
и мъж.
Той живей - възхитително-лош
и жестоко-добър... Той е гол.
И изпълва той тъмната нощ
със живот - и щастлив алкохол.
Без да мисли за смърт, той живей.
Той се радва нашир и надлъж.
Той ликува докрай - и се смей.

И умира в нощта изведнъж

Христо Фотев