My everything

“Daydream - I felt asleep beneath the flowers, for a couple of hours - on a beautiful day. Flavouring into…”

Дали знаеш? Така се запознахме някога, с цвете. Те всеки път са различни. Ти може би знаеш? И аз все не успявам да ги запазя. Уверена съм че помниш. А свежото им ухание вехне, но не така става със спомена. Който остава далеч извън страниците на книгите между които събирам паяжинките ярки на сухи листенца. И няма кой да ги прочете. Уверена съм че знаеш. Защото това което раздаваш не се подарява не се пази не се намира не се забравя. Не може да се сравнява. Ще се обърнеш ли да ме погледнеш? Дали ще ме видиш такава какъвто аз теб си представям?