Днес пак случайно си спомних пейката, там където се спрях. Днес пак си спомням за близко-далечни отминали дни. Днес нищо още не считам за свършено и забравено, макар и с тъга на сърцето - мойта тъга. Далеч си, треперещо галещо въздишащо копнея. Поне с усмивка ме прегърни.
Wednesday, September 26, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment