...

И помня твойте очи и помня твойте ръце. Опасно близо. Плашещо близо. Нереално близо. С въпроси наум дали не сънувам. Не искам така лесно да бе свършило. Красиви спомени пазя. Теб. Какъвто знаеш че си но и какъвто може би не искаш да предположиш по огнените езичета останали в двете преливащи езера на искрения портрет който скицираш с усмивка. Пак ти. Пред погледа ми са хиляди хора забързани и се опитвам да не мисля защото бе сигурно че ще срещна твоя търсещ не другиму и не изхода от гъмжилото а мен. Боли силно когато знам че не ще мога да се скрия на топло въе ръцете ти от тълпата която сега ненавиждам. Сгушена в обятията ти по-близко и по-близко е безопасно и за момент искам времето да спре точно така потънала в нежна и силна прегръдка. Искам да мога а ми е трудно да си поискам. Знам че знаеш и ме разбираш. Но малките жестове и капризи имат голямо значение за един най-обикновен ден да остане в спомените като магичен подарък дори когато ни няма на същото място в такъв безценен момент. Мисля с тъжна усмивка за сутрините с черно кафе до прозореца, когато сме се разминавали с кикотене в банята и муцунката ти е била оцапана с пяна за бръснене, изпращайки ме до входната врата и как до последно се дърпах да не тръгна, лутането по малките улички и усещането че водя до себе си малко дете имащо нужда от порицание след всяка дребна пакост, спомням си вечерите когато в приглушена сценична светлина пееше песни с безброй посвещения и надежда следващата да запазя с моето име. Заспивах винаги първа и отварях очи от шума в кухнята, поглеждах бележката до възглвницата “ставай че закъсняваш за лекции!” защото ти е било жал да го кажеш а ти идваше малко след това с inxs и недоизпитата бутилка вино от няколко часа по-рано. Когато беше толкова близо колкото много месеци не сме били аз пак ревнувах от времето, бялата котка, малките бягства, и завръщанията, от музиката и от тишината, от всеки поглед встрани от моите две очи. В един момент музиката спря а знаеш че от тишината ме е страх. От хилядите мелодии предпочитам една или няколко определени но забравих да си ги поискам да останат с мен а не в багажа който отнесе на път през омразния терминал и само диря в небето остана. Освен спомените. Които имат значение. Когато не виждам и на допир те няма го има гласчето. Също мелодия. Но знаеш ли искам от всичко по малко и не само по малко. Просто поравно за всичките сетива. Искам да знаеш колко значиш за мен независимо от мястото от времето и колко дълго ще чакам до следващата среща. Ела пак и недей да си тръгваш.

"Cold and frosty morning, there's not a lot to say about the things caught in my mind. And as the day was dawning my plane flew away with all the things caught in my mind. Damn my situation and the games I have to play with all the things caught in my mind. Damn my education I can't find the words to say, with all the things caught in my mind. So don't go away, say what you say. Say that you'll stay, forever and a day in the time of my life. Cause I need more time, yes I need more time just to make things right..."