...

The only thing I want. The only I need. The only thing I choose.
The only thing that looks good on me… is you

Искам да съм 2500 километра на изток. Кажи ми че те разбирам правилно. Извинявай. Искам да го чуя но не мога от тук. А искам да те чуя и да ми го кажеш с глас. Ти си пак това нали? Лятното. Кажи го с усмивка и е достатъчно. Първият път се спрях да попитам кое може да породи онази неописуема болка в очите. Спомняш ли си? Не съм благодарна на любопитството си а на въпросите които не се наложи да задам. Кажи ми че знам отговорите. Кажи ми че вече нямам въпроси. Беше ме страх и все още се страхувам от тишината а ти знаеш как да ми дадеш смелост. Дори да не съм иглата морфин в кръвта ти срещу горчилката позволи ми поне да вървим заедно и да те слушам. Ревнувам от болката и от лекарствата но ми трябваш какъвто и да е стига само да е реално. Позволи на едно обикновено момиче да се огледа в едно необикновено момче. Понякога ми се ще да съм камера и да запечатам образа. Нататък знаеш продължението. Свързани спомени. Може би се самонавивам но е по-добре от нищо за което виня качеството да говоря на себе си и рядко в подходящото време на правилния човек. Кажи ми че това си ти. Ела тук по-скоро а аз ти обещавам да слушам внимателно.

I practice every day to find some clever lines to say to make the meaning come true
But then I think I'll wait until the evening gets late and I'm alone with you